„КОГДА СВОБОДУ КРОВЬЮ ЗАМЕСИЛИ...”
Леонард Илларионович Лавлинский (1930-2005 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КОГАТО СВОБОДАТА С КРЪВ ЗАСЯХА
Когато свободата с кръв засяха
търгаши, властващи над тез земи,
и ценностите руски вдън рушаха –
какво ли твоята душа сломи?
Защо да крия? Тягостна разруха
и вътре в мен ечеше с блатен глас.
Но Храмът на Светия дух бе тука,
с неповторимо тайнство пази нас.
Ударения
КОГАТО СВОБОДАТА С КРЪВ ЗАСЯХА
Кога́то свобода́та с кръ́в зася́ха
търга́ши, вла́ствашти над те́з земи́,
и це́нностите ру́ски вдъ́н руша́ха –
какво́ ли тво́ята душа́ сломи́?
Защо́ да кри́я? Тя́гостна разру́ха
и въ́тре в ме́н ече́ше с бла́тен гла́с.
Но Хра́мът на Свети́я ду́х бе ту́ка,
с неповтори́мо та́йнство па́зи на́с.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Леонард Лавлинский
КОГДА СВОБОДУ КРОВЬЮ ЗАМЕСИЛИ...
Когда свободу кровью замесили
Стоящие у власти торгаши,
И дно крушило ценности России –
Что делалось внутри твоей души?
Зачем скрывать? Немалая разруха
Происходила и внутри меня.
Сиял однако Храм Святого Духа,
Незыблемое таинство храня.
---------------
Руският поет и литературен критик Леонард Лавлински (Леонард Илларионович Лавлинский) е роден на 9 януари 1930 г. в гр. Ростов на Дон. Първите му поетични публикации са от 1958 г. Завършва историко-филологическия факултет на Ростовския държавен университет (1952 г.), аспирант в катедрата по руски език и литература на Ростовския педагогически институт (1955 г.), кандидат на филологическите науки (1972 г.). Работи като литературен сътрудник на сп. „Дон” (1957-1959 г.), инструктор в сектор печат при ЦК на Комсомола (1959-1964 г.), специалист в Главна редакция за художествена литература при Комитета по печата на РСФСР (1964-1965 г.), инструктор в отдел култура при ЦК на КПСС (1965-1970 г.), първи зам.-главен редактор на сп. „Дружба народов” (1970-1977 г.) и главен редактор на сп. „Литературное обозрение” (1977-1997 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР (1971 г.), участва в ръководството на Съюза на писателите на СССР (1986-1991 г.). Автор е на стихосбирките „Ключ” (1979 г.), „Степной ночлег” (1980 г.), „Струги” (1982 г.), „Солнце красное” (1984 г.), „Знак Козерога” (1986 г.), „Домик над обрывом” (1989 г.), „Смертные боги” (2000 г.) и на книгите с литературна критика „Сердца взрывная сила” (1972 г.), „Не оставляя линии огня” (1975 г.), „Поэт и критик” (1979 г.) и „Мера времени, мера вечности” (1986 г.). Умира на 11 май 2005 г. в Москва.